Съвременната технология ни предоставя нови начини за организиране на бизнеса.

Навлязохме в нова фаза на световната икономика. Преминаваме от индустрии, основани на природни ресурси към индустрии, основани на човешкия интелект, което представлява съвсем различна индустриална среда от остарялата идея за сравнителното предимство, която зависеше от две неща: наличие на природни ресурси и мащаб на производствените мощности. Следователно ако имате петрол се занимавате с петрол, ако имате земеделска земя, произвеждате селскостопански продукти, ако сте в богата на капитал страна, произвеждате капиталоемки продукти. Всеки имаше свое място в световната икономика. Днес обаче виждаме как се появяват съвсем нови стоки които завладяват света, а те се произвеждат от нови материали, полупроводникови чипове, компютри, софтуер и тази индустрия няма естествен дом. Това означава, че всеки може да се конкурира за тях стига да е в състояние да генерира необходимият интелект. Днес ако се направи едно допитване до страните в света и се попита: “В кои индустрии искате да се специализира вашата страна?” Всеки ще ви покаже един и същ списък включващ микроелектроника, биотехнология, телекомуникации, роботика, разбира се компютри, софтуер и производството на новите материали. Всички те искат да се конкурират в едни и същи области, за да гарантират на гражданите си, че ще получат световен стандарт на живот. Движението на новите продукти, тласкано от подобрението на качеството на материалите променя икономиката, защото докато възможностите и качеството им се подобрява, цената им пада или най-малко остава стабилна. Логично е да се даде на пазарите неограничена власт, защото всички пазари разрешават проблемите чрез своите механизми и довеждат до равновесие.
Световната икономика престана да бъде ориентирана към национални цели, прицелна точка на производството днес са индивидуалните потребители и техните стилове на живот. Проблемът пред националната държава е, че нейната роля в икономическото управление все повече намалява. Свободната търговия при премахнат държавен контрол над икономическата и финансовата практика, свалянето на търговските бариери, свободният износ и внос на капитали, единният световен пазар и единната световна валута несъмнено са чистите условия, при които наистина може свободно да се разгърне една глобална икономика.
Фирмите днес едновременно локализират операциите в региони, разполагащи с висока концентрация на персонал и с напреднали технологии, заедно с това се стремят да доведат крайните продукти по-близо до клиента. За да си осигурят тези предимства възприемат различни стратегии включващи сливания през граници, формиране на нови филиали, съвместни предприятия, та чак до напълно интегриране на операциите през границите, като производство, управление, финансов контрол, маркетинг. Появата на потребителя решително промени цялото икономическо мислене, също така се промени и основата на икономическия конфликт. Неоснователната конкуренция между работници, производители и менъджери затихва. Но не след дълго на нейно място ще се появят нови социални конфликти. Бъдещето на хората е ''потребителско'' в същия фундаментален смисъл, в който обществото на предшествениците им в своя основополагащ етап, е трябвало да бъде ''произвеждащо''. Този по-стар тип общество е задължавало своите членове да бъдат главно производители и войници, начинът, по който то е оформяло своите членове, “нормите”, които е издигало пред очите им ги е принуждавало да ги следват. Днешното общество не се нуждае от промишленият труд на масите, вместо това то се нуждае от способността да ангажира своите членове да потребяват. Начинът, по който формира своите членове е продиктуван преди всичко от задължението им да играят ролята на консуматор както на стоки така и на услуги. Потребителят в потребителското общество е със съвсем различно съзнание от потребителите във всяко друго общество, колкото и да е близко или далечно. Потребителството днес играе ключова роля, измествайки труда като централна категория на индустриалността. Той е бил свързан с манипулирането на целия символен ред в обществото, защото ориентираният към труда модел е имал за своя идеология получаването на максимална печалба. Когато потребителството стане сърцевината на обществото тогава ще се погледне по друг начин, който ще доведе до друга оценка, други допускания относно мотивациите, отношенията и до друга логика на човешкото съществуване.