Финансовото предизвикателство днес е не да правиш пари, а да успееш да ги задържиш.

Няма един-единствен път към глобализирането, нито е очевидно, че бизнесът трябва да върви в една посока. Но глобалното продължава да бъде изключително привлекателно за съвременните организации. От всякъде идват критики и примери, които по всякакъв начин показват нуждата от нещо ново. В потвърждение на това на върха има доброволно изключване от системата, известно като “бунтът на елитите”. По-богатите групи избират да живеят в защитени общности, оттеглени от публичните институции и от останалата част на обществото. Защо е така ли? Защото за тях системата е неефективна и са направили така че да я променят, но само за себе си. Днес най-големите филантропи са и най-големите критици на настоящата системата на тази същата система която ги е създала. Искат да не се допусне някой друг да мине по техния път и то без тяхното одобрение. Защото парите на новите могат да започнат да работят против тях, и така да нарушат баланса им. Ако някои направи пари от системата значи, че тя е просто устроена и други ще могат да направят пари от нея. Затова те казват, че тя трябва да се промени, да стане по-сложна, по-контролируема, да се знае от кое, кой, колко ще спечели. Ако има богати да се знае до колко ще са богати. С една-единствена цел да се запази баланса. Това не трябва да се разглежда като критика, а просто да се знае като факт. Както се знае в момента,че при тази икономическа система има бедни и богати, има хора които живеят в изобилие и хора живеещи в нищета. За това новата система трябва да задоволява жизнените потребности.
През 18 век железниците съкратиха разстоянията. Времето за пътуване рязко спадна. Бързият транспорт по всяко време на годината и появата на телеграфа предизвикаха възникването най-различни индустрии за масово производство. Средният размер на бизнес организациите нарасна, както по отношение на капитала така и по отношение на служителите. През 21 век технологията даде възможности да се правят пари по-бързо от когато и да е било преди това. Днес финансирането е лесно достъпно и индивидите могат да намерят необходимият им капитал бързо. Една новосформирана компания през този век има по-големи възможности да се развива от колкото новосформирана компания в началото на миналия век. Сега хората използват последните технологии, за да въртят по целият свят своите пари изключително бързо и ефективно. Интегрираният глобален финансов пазар дава възможност за двадесет и четири часова търговия, при което локализациите на времевите зони в Токио, Ню Йорк и Лондон позволяват парите без затруднение да следва пътя на слънцето. Новата технология има световен обсег и е световно достъпна. Тя е средство за всички онези, които приемат земното кълбо като отправна точка. Статусните бариери пред комуникацията са паднали, служителите на фирмите могат да бъдат в контакт с колегите си навсякъде по света и всеки може да получи достъп до видеоекрана на другия. Стана възможно веки човек да може сам да управлява собствения си капитал от своя дом. Чрез персоналният си компютър и връзка с борсата или банката да следи цените на акциите и облигациите, да търгува в реално време валута, деривати или други финансови инструменти. Това сега е възможно, защото има достатъчно информация, която му е необходима.
Тъй като се налага мотивиращата сила на алчността да бъде изместена от чувството за отговорност, пазарът може да бъде коригиран така, че да фиксира при какви условия по колко да се печели в съответния бранш. Тези условия трябва да бъдат в определени граници и ако се променят условията да се променя печалбата или загубата. Защото ако потребностите на един човек са задоволени от това което е фиксирано като печалба и не му е нужно повече, той ще е доволен и ще служи на лозунга на 21 век “да си живея живота спокойно”. Човешките нагони трябва да бъдат задоволени със различни средства. Това ще позволи да има ново равновесие при което да липсва старото класово разделяне на бедни и богати. Налага се хората да бъдат предпазени от лошия сценарий характерен за всяка държава, като комбинацията от падане на валутния курс и високата инфлация, които бързо заличават спестяванията им. А всеки опит за противопоставяне на инфлацията или безработицата, чрез съкращаване или увеличаване на данъците, или чрез финансови и кредитни манипулации, или други еднообразни недиференцирани прийоми само влошават болестта й. Най-рискованото днес е да се заложат всичките спестявания на човек в една страна, особено когато тя се класира слабо в международното състезание. Ако цялото състояние на индивида е инвестирано в националната икономика, я тя спадне, тогава и стандарта на неговият живот ще спадне драстично. За да бъде защитен от всичко това, трябва да се ускори създаването на една високо лихвена зона, в която може лесно да се удвоят парите за петгодишен период. Това може да се осъществи, ако държавата предприеме политика за нарастване на капитала на хората, като избягва облагането върху приходите от спестявания в банките, от лихвенни финансови инструменти, както и защита на собствеността и вложенията. Всяка страна се нуждае от капитали, финансиращи икономиката и бюджетният й дефицит. Данъчната зона е с по-ниски данъци и такси или без данъци, всяка страна използва това предимство като облага транзакциите по-облекчено от друга страна за да привлича капитали към своите привилегировани транзакции. Данъчните зони са планирани да подслоняват инвестиционни приходи и печалби, а не заплати и възнаграждения.
Другото което държавата може да направи е да създаде агенция, която, чрез фючърси за покупко-продажба на суровини или продукция да сключва договори на световните борси или с междуправителствени спогодби. След това на заинтересованите фирми публично да обявява на коя дата, каква стока в какво количество и на каква цена ще се купи или продаде. Производителите на суровини, земеделска продукция или други търгувани стоки ако ги удовлетворяват условията купуват или продават този фючърс от агенцията. Така те се задължават при тези условия да доставят или вземат стоката от агенцията, като носят съответните отговорности при неизпълнение на договорките. Това ще помогне на фирмите да имат работа за напред, като знаят предварително до кога трябва да е произведена продукцията, в какво количество и колко ще спечелят от сделката. Агенцията гарантира пред международните борси и арбитражи, че условията ще бъдат изпълнени или ако не бъдат изпълнени ще заплати компенсацията. Тя от своя страна ще разполага с необходимите инструменти да взема задълженията си от неизрядната фирма. Първоначално агенцията може да е държавна, но постепенно дяловете да се разпределят, една част чрез свободна продажба, а друга част, чрез продажба пропорционално по оборота на тези които са търгували през нея.
След смъртта си човек да има възможност да делегира правата за управлението на капитала си в различни фондове. Фондовете да инвестират в различните области, като нови програми за обучение, иновации, научни опити, медицината, развитие на технологиите в зависимост от желанието на дарителя. По този начин парите ще се управляват и няма да се пилее богатството, което ще служи за развитие на света.

Съвременната технология ни предоставя нови начини за организиране на бизнеса.

Навлязохме в нова фаза на световната икономика. Преминаваме от индустрии, основани на природни ресурси към индустрии, основани на човешкия интелект, което представлява съвсем различна индустриална среда от остарялата идея за сравнителното предимство, която зависеше от две неща: наличие на природни ресурси и мащаб на производствените мощности. Следователно ако имате петрол се занимавате с петрол, ако имате земеделска земя, произвеждате селскостопански продукти, ако сте в богата на капитал страна, произвеждате капиталоемки продукти. Всеки имаше свое място в световната икономика. Днес обаче виждаме как се появяват съвсем нови стоки които завладяват света, а те се произвеждат от нови материали, полупроводникови чипове, компютри, софтуер и тази индустрия няма естествен дом. Това означава, че всеки може да се конкурира за тях стига да е в състояние да генерира необходимият интелект. Днес ако се направи едно допитване до страните в света и се попита: “В кои индустрии искате да се специализира вашата страна?” Всеки ще ви покаже един и същ списък включващ микроелектроника, биотехнология, телекомуникации, роботика, разбира се компютри, софтуер и производството на новите материали. Всички те искат да се конкурират в едни и същи области, за да гарантират на гражданите си, че ще получат световен стандарт на живот. Движението на новите продукти, тласкано от подобрението на качеството на материалите променя икономиката, защото докато възможностите и качеството им се подобрява, цената им пада или най-малко остава стабилна. Логично е да се даде на пазарите неограничена власт, защото всички пазари разрешават проблемите чрез своите механизми и довеждат до равновесие.
Световната икономика престана да бъде ориентирана към национални цели, прицелна точка на производството днес са индивидуалните потребители и техните стилове на живот. Проблемът пред националната държава е, че нейната роля в икономическото управление все повече намалява. Свободната търговия при премахнат държавен контрол над икономическата и финансовата практика, свалянето на търговските бариери, свободният износ и внос на капитали, единният световен пазар и единната световна валута несъмнено са чистите условия, при които наистина може свободно да се разгърне една глобална икономика.
Фирмите днес едновременно локализират операциите в региони, разполагащи с висока концентрация на персонал и с напреднали технологии, заедно с това се стремят да доведат крайните продукти по-близо до клиента. За да си осигурят тези предимства възприемат различни стратегии включващи сливания през граници, формиране на нови филиали, съвместни предприятия, та чак до напълно интегриране на операциите през границите, като производство, управление, финансов контрол, маркетинг. Появата на потребителя решително промени цялото икономическо мислене, също така се промени и основата на икономическия конфликт. Неоснователната конкуренция между работници, производители и менъджери затихва. Но не след дълго на нейно място ще се появят нови социални конфликти. Бъдещето на хората е ''потребителско'' в същия фундаментален смисъл, в който обществото на предшествениците им в своя основополагащ етап, е трябвало да бъде ''произвеждащо''. Този по-стар тип общество е задължавало своите членове да бъдат главно производители и войници, начинът, по който то е оформяло своите членове, “нормите”, които е издигало пред очите им ги е принуждавало да ги следват. Днешното общество не се нуждае от промишленият труд на масите, вместо това то се нуждае от способността да ангажира своите членове да потребяват. Начинът, по който формира своите членове е продиктуван преди всичко от задължението им да играят ролята на консуматор както на стоки така и на услуги. Потребителят в потребителското общество е със съвсем различно съзнание от потребителите във всяко друго общество, колкото и да е близко или далечно. Потребителството днес играе ключова роля, измествайки труда като централна категория на индустриалността. Той е бил свързан с манипулирането на целия символен ред в обществото, защото ориентираният към труда модел е имал за своя идеология получаването на максимална печалба. Когато потребителството стане сърцевината на обществото тогава ще се погледне по друг начин, който ще доведе до друга оценка, други допускания относно мотивациите, отношенията и до друга логика на човешкото съществуване.

През последните години интернет се превърна от изследователска мрежа в платформа, позволяваща развитието на едно ново поколение бизнес. Всички устройства съдържащи чипове свързани по между си създават един голям информационен ресурс. Те могат да разменят всякакъв вид информация и хората да получат отговор за всякакво запитване. Мрежата се променя неприкъснато, тя драстично промени работата на много служители, които трябва да се адаптират към постоянните промени. Непрекъснатата квалификация се превърна в необходимост за да може да не изостават от последните новости.
Електронният бизнес направи трансформация на световната икономика. Той предостави много нови възможности за предимства на фирмите. Чрез глобалната достъпност на продажбите те увеличиха броя на своите клиенти в целият свят. По-бързо и по-лесно предлагат своите безплатни мостри. Увеличиха своите нови услуги с много малки разходи, намаляха проблемите с поръчването и транспортирането, намаля времето за достигането на даден продукт до пазара. Получават по-бърза информация за промяната на изискванията на клиентите с което реагират по-бързо на тях. Е-бизнесът значително намали разходите за офис, сервизна поддръжка, производство. Намаляха запасите от готова продукция. Електронният бизнес е съвкупност от различни бизнес процеси, които са компютъризирани и работят в една мрежа. С течение на времето все повече и повече видове бизнес преминават и ще преминават в цифрова форма. Технологията се развива толкова бързо, че това което днес изглежда невъзможно, утре може да е реалност. Мрежата предлага големи възможности за интегриране на различните категории бизнес за тяхното автоматизиране и взаимодействие между процесите. Технологиите промениха из основи бизнеса познат на хората от възникването му до сега, това налага да се разделят с понятието с което го познават.
Е-ТЪРГОВЕ - Търговете се превърнаха в нова дименсия. При класическите търгове хората отиват в зала където се разиграва търга, а на някой хора дори им се разрешава да залагат по телефона. Те се ограничават до някакво място или до определен кръг от участници. Технологията позволи на всеки имащ интернет връзка да залага за предлаганите на търга стоки, ускори процеса на залагане. При това положение всеки може не само да залага, но и има възможността да организира търг.
Е-БАНКИ - Електронното банкерство е един доста успешен бизнес. Той позволява на клиентите да имат достъп до банковите си сметки и да се обслужват он-лайн. Те могат да проверяват различни атрибути от своите сметки, да превеждат пари, да проследяват транзакции, да поръчват кредитни карти, да плащат сметки и да обменят информация със служителите на банката. Някои банки дори предлагат и по-ниски такси за тези транзакции. Електронното банкерство спестява на клиентите и на самите банки време и средства.
Е-ТЪРГОВИЯ - Ако погледнем назад във времето търговията е била значително ограничена, в сравнение с възможностите които предлагат информационните технологии и инфраструктурата. Основните ограничаващи фактори бяха времето и пространството. Дори и ако магазините бяха отворени по 24 часа в денонощието само ограничен брой клиенти можеха да ги посещават. Освен това един магазин може да предлага ограничен брой стоки, т.к. пространството му е ограничено. Един магазин в интернет е неограничен от гледна точка на време и пространство. Няма ограничение и в броя на предлаганите продукти, освен това се предлага и информация за всеки един артикул.
Е-СПРАВКИ - Справките винаги са играели важна роля при откриването на определена услуга или продукт. Откриването на определена информация нараства не само по бързина, но и по обем т.к. тази информация може да се намира в различни база данни. Телефонни номера, адреси, търсене на даден човек или организация.
Е-ИНЖЕНЕРИНГ - През последните няколко години инженерството също се промени драстично. Преди хората работещи по общ проект трябваше да бъдат в една сграда, в един офис, за да можеше да обменят информация по между си. За да се изпратят проекти на отдалечено място се правеха хиляди разпечатки, при получаването те се дообработваха. Всичко това изискваше много работа и време което водеше до дълги срокове.Интернет промени скоростта, даде възможност за съвместна работа, всеки имащ връзка с мрежата може да участва в разработката на проекта без значение в коя точка на земното кълбо се намира.
Е-ФРАНЧАЙЗИНГ - Компаниите препродаващи продуктите и марката си се наричат франчайзинг партньори предлагайки набор от продукти и марки, компанията гарантира определен успех. Причината за това е, че хората познават много добре тези продукти и тази марка.Електронният франчайзинг е аналогичен на традиционния, само че изпълнението му е доста улеснено. Прехвърлянето на цифрови продукти, процеси и марки е много лесно. Предимствата на тази система е че няма никакви разходи за дистрибуция. Възможно е партньорите да доставят продукти без крайният клиент да разбере това.
Е-ОБУЧЕНИЕ - Непрекъснатите промени изискват нов начин на обучение. То се превърна в необходимост за получаване на нови познания, т.к. те се превърнаха в основен фактор определящ възнаграждението. Електронното обучение предлага нов аспект. Предоставя материалите и тестовете он-лайн. Учащите се могат да обменят опит и да си задават въпроси един на друг. Он-лайн учителите преподават различните теми на всеки посещаващ курса, без значение от коя част на света е той. Хората могат да получават индивидуално обучение.
Е-КОМУНИКАЦИИ - Комуникацията е основата за всеки бизнес. Интернет навлезе в традиционните комуникационни пазари. Пощенските услуги и телекомуникационните компании губят все по-голям пазарен дял пред електронните комуникации. Новата технология дава възможност за бърза комуникация в писмена и в говорима он-лайн форма. Е-пощата е повече от обикновен текст. Тя дава възможност за пренос на данни, които могат да съдържат както текст, така и изображения, звук и видео. Телефонните разговори по интернет намалиха разходите на телефонните услуги. Осъществяват се конферентни връзки в реално време между участници от различни точки на света. Една мисъл може да предизвика много отговори… променя начина на комуникация на хората.
Е-СДЕЛКИ - Интернет промени начина на сделките с акции и ценни книжа, предлага цените на ценните книжа в реално време. При това положение хората реагират веднага на промените на финансовите пазари. Всеки, който има банкова сметка може да купува и продава акции и ценни книги по мрежата. Това позволя на всеки да участва във финансовите пазари и да печели от инвестиции.

Страните, които се опитват да реформират своята пенсионна система се сблъскват с единодушна съпротива: “Ние трябва да получаваме пенсиите си, защото сме стари (на възраст между 60 и 65 години), защото сме плащали данъци (независимо, че те не покриват разноските), защото преди това други хора са ги получавали (колко други, като се има предвид от кога действа системата), защото всеки очаква да се пенсионира и т.н.”. Когато действащата система е била измислена продължителността на живота е била само 62 години, сега тя не отговаря на реалността. Такова институционално статукво само по себе си е отражение на необходимостта от реформа. Какво ще стане, ако след 30 години пенсионерите са 45%, децата до 18 години са 25% , безработните са едва 10%, а останалото население от 20% работи? Двадесет процента могат ли да издържат всичките сто процента? А? Отговорът отрицателен ли е? Необходима ли е нова система за пенсионното осигуряване? Проблемът е, че трябва тя да се осъществи и да заработи веднага, ще стане по-лошо ако се вижда утрешният проблем, а сега се бездейства.
Едно задоволително равнище на държавна осигуреност е необходимо. Трябва да се премахне възрастта за пенсиониране, за да може да се разглеждат възрастните хора като ресурс, а не като проблем. Категорията пенсионер да престане да съществува, защото за много хора пенсионирането води до загуба на самоуважение.

Данъците не ограничават богатството, те ограничават възможността за забогатяване.

Данъците са вредни за обществото и до колкото са тясно свързани с държавните разходи и дейности, при които винаги се прахосват пари и се ограничава изборът на потребителите. Всички управления не са еднакви по природа, едни са по-хищни, други по-малко, разликата се изгражда върху принципа, че колкото повече облаганите данъци се отдаличават от народа, толкова повече му тежат. Затова данъкът трябва да се измерва по времето което изминават парите за да се върнат в ръцете на тези от които са излезли. Когато времето е малко, а пътят им е добре уреден, няма значение дали данъкът е нисък или висок, народът винаги ще е богат. Но колкото и много данъци да плаща, ако тези пари не се възвръщат, народът само ще се изтощава от непрекъснатото даване, а държавата никога няма да забогатее. И е станало така, че вместо политиците да управляват хората за да ги ощастливяват, те ги разоряват, за да ги управляват. Днес данъците върху дохода са много по-малко данъци за това, че хората са богати, отколкото данъци, които пречат да станат богати. Следователно данъците върху дохода по-скоро намаляват, отколкото увеличават равенството, те предпазват от конкуренция онези, които вече са богати.


Какво може да се направи ли?
Данъците ще са оправдани, ако допринасят за постигането на най-голямо щастие за най-голям брой хора, при условие, че не засягат основните свободи на никой индивид. Трябва да има ниски и фиксирани данъци върху доходите, намаляващи във времето заедно с намаляването на държавните разходи, нулево облагане с данъци за реинвестиран доход от инвестиции, нулево облагане с данъци на богатството в процеса на натрупването му до определено ниво, скромно облагане на богатството над това определено ниво.
Да са освободени от данъци спестяванията, инвестирани в бизнеса, в акции или в дългови държавни инструменти. Спестовните сметки и инструменти инвестирани на фондовият пазар, ще насърчи инвестирането на обикновенните хора, което ще улесни натрупването на капитал. Закупуването на държавни дългови инструменти като брейди книжа, зункове, ДЦК и др. от физически и юридически лица, ще помогне на държавата да усвоява нисколихвени заеми, вместо да търси от международните банкови институции. Целият личен доход реинвестиран в малкия бизнес, трябва да бъде напълно освободен от данъци. Индивидът няма да плаща данък върху първоначалната инвестиция и всички по-нататъшни дивиденти и капиталови печалби ще бъдат освободени от данъци с изключение на данъка върху изтегляне на спестяванията.
Всеки човек да има индивидуален номер /като ЕГН-то/. Работодателите да не внасят данък върху заплатите, които плащат на служителите си, без значение на какъв трудов договор са. Работодателите ежемесечно ще трябва само да подават информация към този индивидуален номер. Съответната служба да изчислява какъв данък да внесе индивида върху дохода си за годината, но това да зависи дали е семеен / тук да действа семейното облагане, където се вземат доходите на цялата фамилия, дели се на броя на членовете в семейството които се издържат и според определена минимална норма да се определя дали лицето дължи или не дължи данък/. По този начин на работодателите ще се признава за разход всяка заплата, няма да плащат една заплата, а по ведомост да начисляват друга, нито ще пишат всички на минимална заплата или както е практиката да плащат на работници, а те да не се водят, че работят за тази фирма и т.н.
Там където е възможно, отделният данъкоплатец трябва да има избор за какво да се изразходват парите му. Да може да разпределя данъците си за такива цели за каквито желае. Така тези пари, ще са като доброволно предоставени за някаква благотворителна цел, плащането на данъци ще носи удоволствие на този който дава. Фирмите също да не плащат данък печалба, а да плащат за развитието на района или на държавата в която работят. Сумата да е пропорционална на оборота, а за някои браншове може да е в стоки които произвеждат или услуги които предлагат, да има списъци за какво искат да служат парите им или стоките които ще дават. Обучаващите заведения, ще провеждат безплатни курсове, транспортните фирми, ще пускат безплатни билети и т.н., а тези ресурси да се използват успешно от общината. Компаниите с радост биха давали пари като субсидии за да поддържат строежа на пътища или поправката на канализации от които се нуждаят, но те не виждат и няма да виждат никакъв смисъл ако продължават да плащат данъци за издръжка на безработните.

Днес държавата осигурява работни места, чрез различни програми за временна или пълна заетост, които не носят резултат. Колкото повече държавата стимулира заетостта, толкова по-малка става продуктивната заетост, защото разходите на обществото значително надвишават приходите.Социалните помощи вредят не само на икономиката, но и на получателите. Достойнството отстъпва място на зависимостта. Раздаването на социални помощи, не осигурява дългосрочно решение. След време бедните стават повече и по-зависими към държавата, както и тя към тях. Ами, ако тя спре да дава помощи? Какво ще стане с тях?
Пазарът на работна сила е прекалено втвърден, нужна му е гъвкавост. Това означава ,че тя трябва да стане по-податлива и по-отстъпчива, лесно да се меси и моделира, да се реже и навива без да оказва съпротива, каквото и да правят с нея. Гъвкавостта означава свобода на движение. Днес за съжаление правителствата обещават в крайна сметка по-голяма несигурност и още по-мъчителна и подтискаща неопределеност. Затова се налага работната сила да стане наистина гъвкава, като настоящите и бъдещите работници загубят своите навици за нормиран или почасов работен ден, както и от привързаността си към постоянното работно място. Естеството на работата е от най-голямо значение: то определя дали животът е поносим, труден, скучен, поробващ или е стимулиращ, освобождаващ , накратко дали животът е приятен. Приоритет трябва да е създаването на възможности на хората за достъп до труд. Липсата на възможността за работа поражда безразличие към образованието, което води до социална нестабилност и дезорганизация.

Стартовият капитал е програма чиято цел е да осигури база от активи за всички граждани започващи икономическия живот след 18 години. Тя ще се използва за осъществяване на полезен професионален старт в живота, за образование и обучение, за започване на бизнес, същевременно и за борба с безработицата. Може да има и друга последваща програма за обновяване на капитала, която ще осигурява допълнителни средства за тези които са изразходвали правилно стартовия капитал. Мнозина ще се нуждаят от втора или трета възможност, за да се утвърдят в нова кариера или начинание. Трябва всеки да има възможност да стане икономически независим, активен и свободен гражданин.
С тези програми индивидите ще придобият образование, работа и капитал, така те с достойнство ще са членове на обществото което ги е изградило.