Днес държавата осигурява работни места, чрез различни програми за временна или пълна заетост, които не носят резултат. Колкото повече държавата стимулира заетостта, толкова по-малка става продуктивната заетост, защото разходите на обществото значително надвишават приходите.Социалните помощи вредят не само на икономиката, но и на получателите. Достойнството отстъпва място на зависимостта. Раздаването на социални помощи, не осигурява дългосрочно решение. След време бедните стават повече и по-зависими към държавата, както и тя към тях. Ами, ако тя спре да дава помощи? Какво ще стане с тях?
Пазарът на работна сила е прекалено втвърден, нужна му е гъвкавост. Това означава ,че тя трябва да стане по-податлива и по-отстъпчива, лесно да се меси и моделира, да се реже и навива без да оказва съпротива, каквото и да правят с нея. Гъвкавостта означава свобода на движение. Днес за съжаление правителствата обещават в крайна сметка по-голяма несигурност и още по-мъчителна и подтискаща неопределеност. Затова се налага работната сила да стане наистина гъвкава, като настоящите и бъдещите работници загубят своите навици за нормиран или почасов работен ден, както и от привързаността си към постоянното работно място. Естеството на работата е от най-голямо значение: то определя дали животът е поносим, труден, скучен, поробващ или е стимулиращ, освобождаващ , накратко дали животът е приятен. Приоритет трябва да е създаването на възможности на хората за достъп до труд. Липсата на възможността за работа поражда безразличие към образованието, което води до социална нестабилност и дезорганизация.