Данъците не ограничават богатството, те ограничават възможността за забогатяване.

Данъците са вредни за обществото и до колкото са тясно свързани с държавните разходи и дейности, при които винаги се прахосват пари и се ограничава изборът на потребителите. Всички управления не са еднакви по природа, едни са по-хищни, други по-малко, разликата се изгражда върху принципа, че колкото повече облаганите данъци се отдаличават от народа, толкова повече му тежат. Затова данъкът трябва да се измерва по времето което изминават парите за да се върнат в ръцете на тези от които са излезли. Когато времето е малко, а пътят им е добре уреден, няма значение дали данъкът е нисък или висок, народът винаги ще е богат. Но колкото и много данъци да плаща, ако тези пари не се възвръщат, народът само ще се изтощава от непрекъснатото даване, а държавата никога няма да забогатее. И е станало така, че вместо политиците да управляват хората за да ги ощастливяват, те ги разоряват, за да ги управляват. Днес данъците върху дохода са много по-малко данъци за това, че хората са богати, отколкото данъци, които пречат да станат богати. Следователно данъците върху дохода по-скоро намаляват, отколкото увеличават равенството, те предпазват от конкуренция онези, които вече са богати.


Какво може да се направи ли?
Данъците ще са оправдани, ако допринасят за постигането на най-голямо щастие за най-голям брой хора, при условие, че не засягат основните свободи на никой индивид. Трябва да има ниски и фиксирани данъци върху доходите, намаляващи във времето заедно с намаляването на държавните разходи, нулево облагане с данъци за реинвестиран доход от инвестиции, нулево облагане с данъци на богатството в процеса на натрупването му до определено ниво, скромно облагане на богатството над това определено ниво.
Да са освободени от данъци спестяванията, инвестирани в бизнеса, в акции или в дългови държавни инструменти. Спестовните сметки и инструменти инвестирани на фондовият пазар, ще насърчи инвестирането на обикновенните хора, което ще улесни натрупването на капитал. Закупуването на държавни дългови инструменти като брейди книжа, зункове, ДЦК и др. от физически и юридически лица, ще помогне на държавата да усвоява нисколихвени заеми, вместо да търси от международните банкови институции. Целият личен доход реинвестиран в малкия бизнес, трябва да бъде напълно освободен от данъци. Индивидът няма да плаща данък върху първоначалната инвестиция и всички по-нататъшни дивиденти и капиталови печалби ще бъдат освободени от данъци с изключение на данъка върху изтегляне на спестяванията.
Всеки човек да има индивидуален номер /като ЕГН-то/. Работодателите да не внасят данък върху заплатите, които плащат на служителите си, без значение на какъв трудов договор са. Работодателите ежемесечно ще трябва само да подават информация към този индивидуален номер. Съответната служба да изчислява какъв данък да внесе индивида върху дохода си за годината, но това да зависи дали е семеен / тук да действа семейното облагане, където се вземат доходите на цялата фамилия, дели се на броя на членовете в семейството които се издържат и според определена минимална норма да се определя дали лицето дължи или не дължи данък/. По този начин на работодателите ще се признава за разход всяка заплата, няма да плащат една заплата, а по ведомост да начисляват друга, нито ще пишат всички на минимална заплата или както е практиката да плащат на работници, а те да не се водят, че работят за тази фирма и т.н.
Там където е възможно, отделният данъкоплатец трябва да има избор за какво да се изразходват парите му. Да може да разпределя данъците си за такива цели за каквито желае. Така тези пари, ще са като доброволно предоставени за някаква благотворителна цел, плащането на данъци ще носи удоволствие на този който дава. Фирмите също да не плащат данък печалба, а да плащат за развитието на района или на държавата в която работят. Сумата да е пропорционална на оборота, а за някои браншове може да е в стоки които произвеждат или услуги които предлагат, да има списъци за какво искат да служат парите им или стоките които ще дават. Обучаващите заведения, ще провеждат безплатни курсове, транспортните фирми, ще пускат безплатни билети и т.н., а тези ресурси да се използват успешно от общината. Компаниите с радост биха давали пари като субсидии за да поддържат строежа на пътища или поправката на канализации от които се нуждаят, но те не виждат и няма да виждат никакъв смисъл ако продължават да плащат данъци за издръжка на безработните.